Хармония - Вечност - Вселена
Instrumental
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
Изгубени в реалност сива, зловеща Безпаметно сенки бродят в изгнание На светска суета роби безлични Удавени в море от болка и страдание Изтрити са сълзите на радост и тъгa Емоциите и чувствата са срамни веч Несбъднати мечтите се в безкрая изпариха Надеждата - мираж сияещ тъй далеч Не, не сме все още мъртви, Но и живи никога не сме били Душите си заключихме дружно в дълбините И отрекохме се от самите нас дори Хаос, слепота - упадък неизбежен Низши страсти, грозота безмерна Лицемерие, алчност, невежество, фалш Сън дълбок в бездна черна Светлината вече само мрак донася Слънцето сърдито грее с ледени лъчи Уродлива любовта - омраза поражда От живот болно сърцето мълчи Но в таз празнота намерим ли воля Да не се крием зад обсесивни страхове Паметта да върне спомени забравени Вярата към начало ново да ни поведе Тогава дърветата отново ще разцъфнат И реките бистри пак ще потекат Вятърът не ще носи веч отрова Душите ни преродени ще се извисят
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
Instrumental
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
В адските окови на човешката плът Свита дълбоко бе душата подчинена Отчаяно търсеше изход, избавление Жадуваше навън да полети освободена Но ето - избяга сетне от тез дълбини И вслуша се в шепота на майката земя Усети магията на чудната природа Отдаде почит към мрак и светлина Потопи се в безбрежните морета и океани Затанцува с вятъра навред из равнините Изкачи масивите планински заснежени И понесе се нагоре към слънцето, звездите Там сред небесата необятни се разгърна В хармония достигна до древните мистерии Към зенита се отправи с огнени крила И премина отвъд научните бариери Навлезе в непознати измерения безброй Заигра се дори с пространството и времето Всичко и нищо сляха се в едно Разкри се тайният ключ на сътворението Тогава изведнъж проблясък озари я И реши да се завърне отново у дома Осъзнала, че именно тялото човешко Е частица от безкрая - миг във вечността Но вътре в него е и цялата вселена - Бурните емоции, чувства и мечти Несломимата вяра в ценности, идеали Стремежът пламен да създава, да твори Върховната сила на умът и съзнанието Интуицията будна, зовът на мъдростта Непокорният пулс на сърцето - това е Тъй-жадуваната безгранична свобода
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026
В буря силна не боя се да излезна Не се страхувам вече от дъжда Нека до кости ме намокри и пречисти Да измие от душата ми петното на срама Срещу вятъра ще се изправя мъжки Не биха ме сломили студ и сняг Напук мълниите и облаците черни Не ще отстъпя нито крачка назад И до колене дори в кал да затъна Няма хленчейки да лазя победен Ще продължа стиснал зъби да се боря С изпитания нови - ден подир ден Като вихрогон устремен ще се отправя Напред безспир ще тичам, ще летя Със съзнание чисто и душа освободена Пропасти, бариери ще прескачам с лекота... Но вдигам глава и виждам в небето, Че не е спирало слънцето да грее Разбрах вече - бурята не навън е, А вътре в мен бушува и вилнее
Submitted by Iron_Wraith — Jun 06, 2026